Р Е Ш Е Н И Е

№45/ 02.02.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на четвърти януари                                                   две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№725 по описа за  2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е от Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу Е.Я.Х. и С.С.Х..

Ищците твърдят, че през 1971г. Ш.Ю. закупил с писмен акт – без нотариална заверка, от ответника ½ ид.ч. от имот, находящ се на административен адрес – гр.Хасково, ул.**********. Е.Я. се легитимирал като собственик на имота с документ за собственост – нотариален акт №188, т.3, дело №998/1969г. Ищецът твърди, че въз основа на платената сума и подписаният документ станал собственик на около 400 кв.м. от мястото. През 1972г. построил двуетажна сграда в това място, като заживял в нея със семейството си. От построяването на сградата до 1989г. само той и семейството му ползвали имота. Никой нямал претенции относно правото им на собственост. Придобитият от Ш. имот бил ограден, а в останалата част от имота, т.е. другата ½ ид.ч. Е. отглеждал пилета. През 1989г. и с оглед развилите се събития тогава на ищеца се наложило да напусне България и да замине за Турция. При това изселване властите тогава му отнели документа, въз основа на който придобил половината от описания имот. Установил се в Турция, но се върнал в България през 1995г. Разбрал, че къщата била разрушена, но мястото продължавало да си е заградено, като никой не бил навлизал, нямало и видими белези някой да го обработва и стопанисва. Познат на ищеца поискал да ползва мястото, като с оглед на това, че ищецът работел в Турция, то бил ограничен да го посещава, а затова позволил на познатия си да ползва и стопанисва имота. През 2003г. при едно от пребиваванията в България ищецът решил да се снабди с документ за собственост на имота. Наел адвокат, който въз основа на свидетелски показания на трима непосредствени очевидци на владението на ищеца, предприел действия и бил съставен нотариален акт за собственост при обстоятелствена проверка – н.а. №494, т.ІІІ, рег.№3097, д.№439/2003г. на Нотариус К. рег.№081 от НКамара на РБ. Така счита, че бил придобил по давност недвижим имот, представляващ 300/800 ид.ч. от ПИ с пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637 по плана на Хасково, одобрен със Заповед №1401/1995г., при граници от двете страни улици, имот №6409 и №6292. По действащия кадастрален план този имот бил отразен като имот с идентификатор №77195.739.367 в скица №5885/24.06.2010г., като планът бил одобрен със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. с площ от 397 кв.м., при съседи: №77195.739.21;  №77195.739.24;  №77195.739.366. било посочено и че правото на собственост на ищеца било върху 300 кв.м. съгласно нотариален акт, вписан в СВп при РС Хасково №163, т.8, рег.№3120, дело 1896/21.07.2003г. През 2008г. лицето, на което ищецът предоставил имота да бъде ползван, починало. Тъй като нямало кой да обработва имота, то ищецът предупредил свои приятели, които живеели наблизо, да го наблюдават. Посещавал имота, когато се връщал в България, три пъти годишно.  Не бил установил някой да обработва имота, както и познатите му не били забелязали подобно нещо. Така от 2008 до сега мястото не се обработвало, както и никой нямал претенции към имота. С ответника Е. били разговаряли веднъж за имота през 2006г., при което Е. поискал от ищеца да му продаде имота, но ищецът отказал. Оттогава не бил разговарял с него. През 2012г. направил опит да получи актуална скица за имота от АГКК Хасково, като служителите му казали, че имало записан нов собственик на имота и отказали да му издадат скица. Ответникът Е.Я. бил записан като собственик въз основа на н.а.№188, т.ІІІ, д.№998/1969г., като се снабдил и с нов н.а. №145, д.161 от 23.01.2007г. Счита, че притежава имота от 1971г., като твърди, че постоянно го стопанисвал. Единствено през времето от 1989г. до 1995г. не бил стопанисвал имота поради пребиваването в чужбина, но това било поради независещи от него причини. Винаги плащал данъците за имота и останал изненадан от случилото се, защото ответникът не бил владял имота, не бил навлизал и не бил правил опити да го завладее. Ако това се било случило, то ищецът щял да предприеме действия по съответния ред за защита на владението. Още повече, че самият ответник поискал да купи процесния имот от ищеца. Ищецът извършил своя проверка, при която установил, че през 2006г. Х. извършил разделяне на имота, като обособил два имота в кадастралния регистър. Неговата си част, в която отглеждал пилета, бил продал на трето лице, а за частта на ищеца се снабдил с нотариален акт от 23.01.2007г. Към този момент ищецът необезпокоявано ползвал и стопанисвал имота. Така двамата имали нотариален акт за имота на ищеца – ищецът от 2003г., а ответника от 2007г., като ответникът след като продал на ищеца имота през 1971г. никога не бил ползвал имота. Към настоящия момент ищецът продължавал да ползва имота непрекъснато, явно и постоянно, несъмнено и необезпокоявано, като от 1971г. никой нямал претенции към него. Ползвал имота в целия му размер от 397 кв.м., като съгласно уточняващо становище твърди, че от 1971г. владее в реални граници имота понастоящем с идентификатор №77195.739.367, както и че процесният имот бил придобит по време на брака му с ищцата. По отношение на ответника прави твърдение, че също бил в брак, поради което и иска конституиране на съпругата му като ответница в процеса. Иска се по отношение на ответниците да бъде установено, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор №77195.739.367  по КККР на Хасково, одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес – Хасково, ул.********** с площ от 397 кв.м., при граници: имоти с идентификатори  №№77195.739.21;  №77195.739.24;  №77195.739.366, както и бъде отменен идадения на ответната страна н.а.№145, т.1, д.№191/23.01.2007г..

            В отговор ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че действително между ищеца и ответника имало преговори за продажба на половината от бившия имот №6293, кв.637, но ищецът се отказал от покупката, тъй като през 1989г. се изселил със семейството си в Турция. Оттогава и до сега ищецът не бил владял и не владеел имота, като дори не упражнявал фактическа власт върху никаква част от него. След изселването в Турция ищецът загубил интерес от имота и се отказал от закупуването му. При заминаването от България той заявил, че няма да се върне и щял да се устрои да живее в Турция. Самият ищец твърдял, че се е установил в Турция, където и живее понастоящем. Оспорват твърдението, че след 1989г. ищецът бил владял имота. Той не го бил владял, не го поддържал, обработвал и изобщо не се бил появявал там. С оглед на това и на основание чл.81 от ЗС след 1989г. ищецът загубил владението на имота и изтеклия до тогава давностен срок е бил прекъснат. Оспорват констатациите в н.а от 2003г., който бил съставен за собственост на ищеца. Дори да се приемело, че през 1995г. ищецът се е върнал в България, то оттогава до 2003г. не била изтекла необходимата 10-годишна давност, поради което ищецът не бил станал собственик. Искат да се открие производство по оспорване на н.а от 2003г. твърдят, че са собственици на имота от 1969г., като имота били закупили от Р.Н.Т.с н.а.№188, д.№998/1969г., като имотът бил заснет с пл.№6293, кв.637. Идентичността на така описания имот била удостоверена от Община Хасково със скица №2884/25.10.2016г. Със Заповед на Кмета на Община Хасково №1527/2006г., постановена по искане на ответниците,  имотът с пл.№6293 бил разделен на два имота, както посочват – имот с пл.№9177, с площ 405 кв.м. /понастоящем с идентификатор №77195.739.15 с площ по КК 412 кв.м./, като този имот ответниците продали през 2010г.; имот №9178 с площ от 397 кв.м./ понастоящем с идентификатор №77195.739.367 с площ по КК 397 кв.м./, като бил записан на името на ответниците на основание констативен н.а. №23/23.01.2007г. на Нотариус В.. От момента на влизане в сила на КК на гр.Хасково през 2006г. ответниците били записани като собственици на процесния имот, представляващ част от закупения от тях имот през 1996г. От 1996г. и досега ответниците заплащали данъци за този имот, като в началото било за целия имот от 1 дка, а след 2010г. – само за процесната част. Твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на извършената сделка покупка на нива от 1 дка, част от която бил процесния имот, като този факт не се оспорвал от ищците. Ищците не били придобили собствеността въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за срок от 10 години, поради което претенцията им била неоснователна.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представения нотариален акт №494, д.№439/2003г. на Нотариус №81 по Регистъра на НКамара е съставен на основание чл.438, ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС, като ищецът е признат за собственик по давностно владение върху 300/800 ид.ч. от ПИ с пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637 по плана на гр.Хасково. По делото като доказателство е приет и протокола, изготвен от Нотариуса, с разпит на трима свидетели.

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена Ш.Ю.М.и Ш.Ю.Ю. са имена на едно и също лице.

Видно от представената скица на процесния имот от 02.02.2017г., находящ се на ул.**********, Хасково, същият е с идентификатор №77195.739.367, а по предходен план по Заповед №1527/2006г. имотът е с №9178, кв.637. като собственици по тази скица са посочени ответниците. Съгласно представената скица №5885/24.06.2010г. процесния имот към този момент е отразен като със стар идентификатор 6293, кв.637, а като собственик е посочен ищецът. В писмо от 04.03.2013г. от АГКК до ищеца е посочено, че границите на описания в н.а. от 21.07.2003г. имот №6293 били променени с попълване на КП със Заповед №1527/2006г., след което бил вписан в СВп н.а. от 23.01.2007г. със Становище от 06.06.2012г., адресирано до СГКК хасково, ответникът заявил, че е запознат с искането относно имота от Ш.М.и счита, че имотът е собственост на Е.Х. и съпругата му. След проведена административна процедура имотът с пл.№6293, кв.637 бил разделен на два имота, а именно: имот пл.№9177 с площ 405 кв.м. и пл.№9178 с площ 397 кв.м. Представена е и Заповед №1527/07.11.2006г. за допълване на кадстаралния план на ПИ №6293, кв.637 с два нови имота №9177 и 9178, като ПИ №6293 се заличава. Първият имот бил продаден през 2010г. от ответниците, а вторият бил владян от тях още от 1969г.

Видно от представения н.а. за покупко-продажба №188, д.№998/1969г. ответниците са купили нива в Хасковското землище, м.Хисаря с пространство 1 дка. Този нотариален акт е представен при съставянето на констативния н.а. №23, д.№15/2007г. на Нотариус №352 по Регистъра на НКамара, с който двамата ответници са признати за собственици на процесния имот с идентификатор №77195.739.367 и площ от 397 кв.м.

От представените приходни квитанции се установява, че през изминалите години ищците заплащали данък в Община Хасково за процесния имот, находящ се на ул.********** /л.18-28/  , а именно: от 2004г. до 2017г. През 1987-89г. ищецът е заплащал консумативи за имота съгласно представените сметки.

Ответниците също са заплащали през изминалите години данък за процесния имот, като представените квитанции са за периода от 2008г. до 2016г.. Представени са квитанции за имот с различен административен адрес от процесния имот, а именно: *******за годините 1995, 1998-1999г.и 2005-6 и 2010г. Ответниците са декларирали пред 1998г. като свои имота на адм.адрес Хасково, ул.*****, за което са представени като доказателства декларациите пред Община Хасково.

Разпитаните по делото свидетели са ангажирани от ищцовата страна. Тримата свидетели М.М., А.Х.и М.М.Ш. дават показания, че знаят, че ищецът имал имот на ул.********** в Хасково, както и че имат имоти в съседство на този имот. Първият свидетел дошъл през 1975г. в Хасково и тогава в имота на ищеца имало една стая и гараж. Редовно минавал оттам, защото къщата на ищеца била точно на пътя му. Къщата имала и заграден двор около 400 кв.м. Когато минавал разговарял с Ш. и така до 1989г., когато отишли на Екскурзия. Свидетелят се върнал около година след това и сега живеел на същата улица. На Ш. къщата била разрушена, както и всички къщи там били разрушени след 1989г., защото били строени без план. Ш. обаче се върнал по-късно от него в България – 1993г., като дал имота да го работи М.. М. трябвало да пази имота на Ш., а после обаче М. починал и ш. дал имота да го работи мюмюнали, който и сега бил там – гледал животни, чистел тревата и пазел имота. Свидетелят познава и Е., когото нарича чорбаджията и дава показания, че той имал имот на границата с ш.. Другата граница на имота бил пътя, отзад имало съсед И., както и друг съсед Ш.. Свидетелят Х. познава страните по делото и бил брат на ищцата А.. Знае имота на ищците, който те притежавали от 1971г., когато ищците събрали 4000 лева и ги дал на Е. за имота. Подписали и договор за това, че ищците купували имота.  В закупения парцели мало сграда – вила, неизмазана, която «доизкусурявали»  и я направили двуетажна. Първоначално обаче сградата била с една стаичка и те разширили къщата с още една стая, а като се родила дъщерята на ищеца и се преместили в къщата. Според свидетеля площта на парцела била 400 кв.м., като съсед на североизток бил Е., а от другата страна И.. През 1989г. всички се изселили в Турция, а Ш. се върнал през 1993г., като дал имота под наем на М. да го обработва. М. починал и ш. дал имота на друг човек, който и понастоящем обработвал имота. Ш. си идвал в България по 2-3 пъти годишно и защото къщата му била разрушена, то отсядал у комшиите. Е. не бил влизал в имота на Ш., свидетелят незнаел да имат спорове и Е. да имал претенция към този имот. Те двамата били съседи и между имотите им имало ограда и досега, която не била премахвана. Свидетелят Ш. дошъл в квартала през 1972г., като знаел, че се продават парцели там. Запознал се със Ш. /Ш./, който му бил казал, че купил имота си от 400 кв.м. за 4000 лева.  След години Ш. направил подобрения в имота – направил двуетажна къща и гараж, в който работел тенекеджийство, бояджийство. После и свидетелят си купил имот там. Спомня си съседите на имота на Ш. ***, от дясната страна тясна пътечка, зад него бил И., а до него – Е. /Е./. Последният си продал имота и сега там имало други хора. На неговото си място Е. бил гледал пилета. След 1989г., когато заминали за Турция, дошло нареждане и разрушили къщите в махалата. Къщата на Ш. била разрушена с багер и сега там мястото било празно. Самият свидетел вече живеелтам от десетина години с жена си. В началото в имота на Ш. имало човек на име И. М. – М., заедно с една жена, но той умрял, а от три години свидетелят «оправял» имота на Ш. – изхвърлил боклука. Е. изобщо не бил виждан от свидетеля в това място.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК може да се води установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, но само ако ищцовата има правен интерес от това. Ищците претендират право на собственост по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1971г., когато имотът бил закупен с писмен договор, до 2003г., когато поискали съставяне на нотариален акт за придобития по силата на давностно владение имот. Тъй като твърдят, че имотът е в тяхно владение, то могат да проведат своята защита като предявят настоящия установителен иск срещу ответниците. Между страните няма спор, че двамата ищци са съпрузи, както и двамата ответници също са съпрузи.

Ответниците оспорват собствеността, като твърдят, че ищците са владели имота за кратко до изселването си в Турция през 1989г. и оттогава до сега не били осъществявали фактическо владение върху имота, а имотът се владеел от ответниците към настоящия момент.

Така основният спор е дали са налице предпоставките да бъде придобит по давност имота от ищците – съпрузи, както и дали има прекъсване на давностното владение през 1989г. Ищците, като твърдят, че са придобили по силата на давностно владение процесния имот, то именно върху тях е тежестта да докажат съответните факти. За да се приеме, че ищците – като съпрузи, са придобили по давност имота следва да се установи факта, че са започнали да го владеят за себе си, а случая конкретно: че през 1971г. са закупили с писмен акт имота и са започнали да го владеят за себе си и че това е продължило непрекъснато в продължение на 10 години. Съдът намира, че тези факти са напълно доказани. Придобивната давност е способ на придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. По смисъла на чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи – лично или чрез другиго, като своя. Характеризира се с два основни признака: обективен – упражняване на фактическата власт върху вещта, и субективен – намерението да се държи вещта като своя, докато не се докаже, че я дължи за другиго. В настоящия случай ищцовата страна доказа, че са упражнявали фактическа власт върху обособения имот в сроковете по чл.79 от ЗС, считано от закупуването на имота с писмен договор през 1971г. до 1989г. Разпитаните по делото свидетели са категорични и еднопосочни, че през 1971г. имотът бил купен за 4000 лева /св.Х./, а през 1972-75 година в имота била достроена от ищците къщата, като те заживели там. Това продължило до 1989г., когато заминали за Турция, а къщата била разрушена от властите. Свидетелските показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства – в периода 1987-89г. ищците са заплащали консумативи за имот на ул.Беласица 54 /радиоточка и вода/. Ответната страна няма твърдения, че в този период владението е било осъществявано от тях, а считат, че това владение е било прекъснато със заминаването на ищците в чужбина. Като се имат предвид така събраните доказателства и законовата презумпция на чл.69 от ЗС, то следва да се приеме, че след 1971г. ищците са упражнявали фактическата власт върху обособения имот с намерение да държат парцела като собствен, като това владение към 1981г. е в срока на чл.79, ал.1 от ЗС. Така към 1989г. давностният срок вече е бил завършен и не следва да бъде считана като прекъсната изтеклата до този момент давност. Следва да се има предвид и че когато към 2003г. за ищците е бил съставен нотариален акт при обстоятелствена проверка фактическия състав на давностното владение е завършен, а позоваването води до зачитане на правните последици /придобиване на вещното право/ от момента на изтичане на определения законов срок от 10 години по чл.79, ал.1 от ЗС, т.е. към 1981г. ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Тяхното владение за този период от време е било явно и несъмнено – ползвали са имота и са извършвали строителство в него за своите нужди, като така са манифестирали поведение, с което да не се оставя никакво съмнение, че упражняват фактическата власт за себе си – всички съседи са считали имота за тяхна собственост. Това е така понастоящем и след завръщането им в България през 1993г., като показанията на свидетелите са еднопосочни, че лице с име М., който вече бил покойник, ползвал имота, но това ползване било с позволението на ищците, т.е. М. държал имота за ищците. Първите двама разпитани свидетели дават показания, че понастоящем имотът се поддържал от друго лице, а третият разпитан свидетел дава показания, че именно той държи имота понастоящем, като счита имота за собствен на ищците. Обстоятелството, че през 2006г. е била извършена от ответниците административна процедура за допълване на кадастралната карта, като имотът е бил обособен като самостоятелен, не променя извода за изтекла в полза на ищците давност, тъй като няма доказателства за фактическа власт на ответниците върху процесния имот не само след 1971г., но и до настоящия момент. Свидетелските показания са категорични, че след продажбата на обособената част през 1971г. Е. останал в другата половина на имота, а после продал и тази своя част. Освен това свидетелите сочат граници на имота, които фактически не били променяни през годините, а и между двамата имота /бивши на Е./ оградата не била премахвана /св.Х./. Фактът, че ответниците продължили да плащат данъци за имотите, отново не е от естество да докаже фактическа власт, осъществявана от тях върху процесния имот през изминалите години. В същия смисъл следва да се разглежда и съставеният в полза на ответниците нотариален акт през 2006г. При така събрания доказателствен материал съдът прави извод, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота за себе си, както и че последното е било афиширано и не е пораждало спорове за изтеклите над 10 години от 1971г. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС и те са собственици на имота, като предявеният иск следва да се уважи.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК и при така направеното оспорване на охранителния акт от ищците н.а. за собственост върху недвижим имот №23, т.І, рег.№521, д.15/2007г. на Нотариус №352 В. относно процесния имот следва да се отмени.

Ищците не правят искане относно разноски.

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

По предявения от Ш.Ю.Ю., ЕГН **********, и А.О.Ю., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу Е.Я.Х., ЕГН **********, и С.С.Х., ЕГН **********:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са собственици по силата на изтекла придобивна давност в полза на двамата при условията на СИО на имот, представляващ ПИ с идентификатор №77195.739.367  по КККР на Хасково, одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес – Хасково, ул.********** с площ от 397 кв.м., при граници: имоти с идентификатори  №№77195.739.21;  №77195.739.24;  №77195.739.366.

            ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК н.а. №23, т.І, рег.№521, д.15/2007г. на Нотариус №352 В. - за собственост върху недвижим имот ПИ с идентификатор №77195.739.367  по КККР на Хасково, одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

            Вярно с оригинала!

 

            Секретар: Д.С.