Р Е Ш Е Н И Е

№32/ 19.01.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на деветнадесети декември                                           две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2732 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.269, ал.1 от ДОПК.

Твърди се, че ищецът бил собственик на ½ ид.ч. от движима вещ – Багер Хидромек 102В, рег.№ Х *****ВК, рама *****, като по отношение на вещта му били предприети действия по принудително изпълнение от публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис Хасково по изп.д. №2613000047/2013г. - запор, опис, оценка и провеждане на търг. Обжалвал на основание чл.258, ал.6 и чл.266, ал.1 от ДОПК действията по изп.дело в качеството си на трето лице, което имало самостоятелни права. С Решение №304/25.10.2016г. на Директор на ТД НАП Пловдив жалбата била оставена без разглеждане и било отказано отменянето на изпълнителните действия, както и му било указано да предяви иск за правата си в 30-дневен срок. Счита посочените в решението изводи за неправилни и необосновани – бил представил писмени доказателства, което било достатъчно основание. За административния орган било извън неговата компетентност да преценя силата на тези доказателства, а било достатъчно само твърдение, поради което било налице условия за спиране на производството по изпълнение. Неизпълнението на административни изисквания и допуснати нарушения не водело до извод, че дадено лице не било собственик на вещта. Придобиването на собствеността било договорно, като не било меродавно регистрацията и съответно промяната ѝ. Липсата на регистрация не водело до извод, че липсва право на собственост, а водело единствено до административнонаказателна отговорност. Не можело да се противопоставя обстоятелството, че длъжникът не бил направил възражение при описа и че проявил бездействие, тъй като това били действия на трети лица. Ищецът не бил уведомен, не бил присъствал и нямал възможност сам да прави възражения . Спазено било изискването за нотариална заверка на подписа и договорът бил в изискуемата форма. Нямало изискване споразумението относно изпълнение на договора, уреждане на отношенията между страните и изясняване на действителната им воля, което било договор по ЗЗД и целяло избягване на съдебни спорове, да бъдело сключено в нотариално заверена форма. Предвидена била писмена форма и пораждало сила, тъй като по отношение на договора, за който е сключено, се предвиждало нотариална заверка на подписите. Нямало пречка автентичността на споразумението за спогодба да бъдело доказана с писмен документ с подписите на двама свидетели. При спор датата на документа можела да бъде доказана с разпит на свидетели. Административният орган тълкувал волята на страните извън своята компетентност.Договорът следвало да се квалифицира не по наименованието му, а по действителната воля и съдържанието му. Бил подал жалбата, когато узнал за действията, а не по-рано и не следвало да има упрек. Разпореждането с вещта и сбъдването на условието били настъпили преди налагане на запора върху вещта по изпълнителното дело – 12.11.2012г. Договорът, а не свидетелството за регистрация, определяли кой е собственик на вещта. Сбъдването на условието имало обратно действие и бил съсобственик на ½ ид.ч. от посочената вещ. Правото на собственост върху ½ ид.ч. от вещта бил придобил и на давностно владение, което упражнявал спокойно и необезпокоявано, явно, включително и чрез първия ответник, който държал ½ ид.ч. от вещта за него след 08.10.2007г. до момента на предявяване на иска. Именно от тази дата бил собственик на ид.ч. от вещта на основание договора за продажба от 08.10.2007г., сключен с нотариална заверка на подписите и споразумението към него от 25.10.2010г., като се има предвид, че сбъдването на условието имало обратно действие – чл.25, ал.2 от ЗЗД. Изрично се сочи в с.з., че считат, че са придобили собствеността на вещта на две основания – по силата на сключен договор и евентуално – по силата на изтекла в тяхна полза давностно владение. Иска по отношение на ответниците да бъде признато за установено, че бил собственик на ½ ид.ч. Багер Хидромек 102В, рег.№ Х *****ВК, рама *****, по отношение на която вещ били предприети действия по принудително изпълнение от публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис Хасково по изп.д. №2613000047/2013г., както да заплатят направените по делото разноски.

            Ответникът ООД СИДМА -91 – гр.Хасково не депозира отговор. В писмено становище за с.з. заявяват, че признават иска и всички твърдения на ищеца. Считат, че ищецът станал собственик по силата на договора за продажба от 08.10.2007г. и споразумението към него от 25.10.2010г. Ищецът придобил правото на собственост и го упражнявал явно, спокойно и необезпокоявано, включително и чрез самото дружество - ответник. Между тях нямало никакъв спор.

Ответникът НАП – София иска претенцията да бъде отхвърлена. Анализира договора от 08.10.2007г., като сочи, че бил сключен преди придобиването на вещта от Сидма -91 ООД. Към момента на сключването му дружеството не било собственик на спорната вещ, а договорът бил предварителен и не прехвърлял собственост. Недопустимо било този предварителен договор да се счита, че има последиците на покупко-продажба. С влязло в сила решение самият предварителен договор бил счетен за нищожен – адм.д.№2891/2016г. на АдмС Пловдив. Споразумението не се ползвало и с достоверна дата, тъй като нямало нотариална заверка. Така то не се ползвало и с доказателствена сила относно момента, в който са обективирани изявленията в него. В свидетелството за регистрация била удостоверена собствеността на съответната техника към датата на неговото издаване. Регистрацията нямала само удостоверителен и информативен характер, а правни последици, че не можели да се противопоставят на публичния взискател сделки с техниката след извършването на запора. В хода на производството не били направени никакви възражения от собственика – длъжник, че вещта не била изцяло негова.  В счетоводството на Сидма – 91 ООД багерът бил заведен изцяло, а не като ½ ид.ч. По отношение твърденията за изтеклата давност, се счита, че придобиването следвало да стане с писмен акт.

Ответникът ИА АА – София оспорват предявения иск, тъй като имали вземане срещу длъжника Сидма -91 ООД. Считат, че със завеждането на иска се цели спиране действията на взискателя. Представените документи не легитимирали ищеца като собственик.

Ответникът ГД НП депозира отговор и счита, че нямало доказателства да са взискател, поради което искът срещу този ответник бил необоснован и недоказан. От представените доказателства не се установявало идентичност с процесния багер. Искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът Община Хасково оспорва иска. Считат, че ищецът не бил придобил част от движимата вещ. Предварителният договор не бил породил действие по прехвърляне собствеността на вещта, както и споразумението не пораждало такова действие. Договорите между страните нямали обратно действие освен в посочените изрични случаи. Споразумението не било и в изискуемата от закона форма. Споразумението нямало доказателствена стойност, тъй като не било с достоверна дата, а било частен документ. В действителност споразумението било опит да се заобиколи закона и изискуемата форма. Неоснователно било, че ищецът придобил вещта по силата на давностно владение. Възразяват по искането за ангажиране на гласни доказателства, както и искат ответникът Сидма -91 да представи техническата документация относно вещта. 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че процесната вещ – багер, е предмет на производството по чл.267 от ДОПК, по което Директора на ТД НАП Пловдив постановява Решение №304/25.10.2016г. С решението жалбата на настоящия ищец е оставена без разглеждане, както и е отказано отменянено на изпълнителни действия – запор, опис и провеждане на търг на 14.10.2016г. Решението е обжалвано през АдмС Пловдив и по образуваното а.д.№2891/2016г. съдът е постановил решение №55/16.01.2017г., с което жалбата против Решението на ТД НАП Пловдив е отхвърлена.

Ищецът се легитимира като собственик на багера с представени по настоящото дело Предварителен договор за покупко-продажба от 08.10.2007г. с нотариална заверка на подписите на страните, както и със Споразумение от 25.11.2010г. Съгласно предварителния договор Сидма 91 ООД – Хасково, се е задължила да продаде на ищеца ½ ид.ч. Багер Хидромек 102В, която вещ е определена по сключен лизингов договор с Интерлийз ЕАД – София, от 02.11.2007г. като собственост на лизингодателя. Последният договор е представен като доказателство по делото от НАП, като с него се установява, че е за финансов лизинг на оборудване, като лизингополучател е Сидма 91-Хасково. С Договор от 23.11.2010г., също представен по делото, Интерлийз ЕАД – София, прехвърлят собствеността върху багера на Сидма 91 ООД – Хасково, като регистрацията  в МЗХ е от 14.12.2010г. /свидетелство за регистрация – л.20 от делото/. Регистрацията на багера като собствен на лизингодателя е от 20.02.2008г. – л.229 от делото. Видно от Споразумението от 25.11.2010г. между  Сидма 91 ООД – Хасково, и ищеца, страните са се споразумели предварителния договор от 08.10.2007г. да бъде считан за договор за продажба, като са приели, че условието в него се е сбъднало, т.е. сключен е договорът за прехвърляне на собствеността от 23.11.2010г. Видно от уговореното в т.4 от споразумението, считано от 23.11.2010г., Сидма 91 – Хасково, предават на Б.К. владението на 1/2 от вещта, както и уговарят ползването ѝ от двете страни по споразумение за всеки отделен случай. Като свидетели, положили подписи, относно сключаването на това споразумение са посочени лицата П. и Ш..

Двамата са разпитани като свидетели по делото и давата показания, че са работили при Сидма 91-Хасково. Покрай управителите на дружеството познавали и Б.. Знаели, че дружеството и Б. имат отношения за собствеността и ползването на багера. Още при самото получаване на багера и после при работа с него там винаги били управителя на дружеството и Б.. Не си спомнят за конкретни уговорки, но си спомнят, че са присъствали и са се подписали при сключване на договор за багера. Свидетелят Ш. си спомня, че багера бил от 2007г., лизинговия срок бил три години. И на двамата свидетели не било известно да е имало спорове по отношение на собствеността на багера между дружеството и Б..

Съгласно представената справка за общите задължения, изготвена от НАП, Сидма 91- Хасково, има задължения към другите конституирани като ответници.   

При принудителното изпълнение по изп.д. №26130000047-2013/05.02.2013г., образувано срещу Сидма 91-Хасково, е иззето и описано имущество на длъжника и конкретно – процесния Багер Хидромек 102В, рег.№ Х *****ВК /протокол за изземване от 19.12.2016г., разпореждане от НАП от 07.02.2017г., протокол за опис от 27.01.2016г., постановление от 08.11.2012г./

Видно от Общия регистър за 2007г. Нотариус №125 Боев в него са описани страните и съдържанието на договора от 08.10.2007г.

В досието на багер   Багер Хидромек 102В, рег.№ Х ****, рама *****, пред МЗХГ съществуват регистрационна карта, заявление за регистрация, договор за покупко-продажба и копие от свидетелство за регистрация, от които се установя собственост на Сидма 91 – Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от ищеца специален установителен иск е процесуално допустим, тъй като в качеството му на трето на изпълнението по ДОПК лице, ищецът има правен интерес да установи, че ½ ид.ч. от движимата вещ, върху която е насочено принудителното изпълнение, е негова собственост. Ищецът установява собственическите си права и предявява иска за собственост срещу длъжника и взискателите в производството по ДОПК, поради което настоящите страни за надлежно процесуално легитимирани.

Ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от вещта с предварителен договор от 08.10.2007г. и споразумение от 25.11.2010г., като счита, че предварителният договор е с условие да бъде придобита собствеността от продавача по предварителния договор и тъй като към момента на споразумението от 25.11.2010г. тази собственост е придобита от Сидма 91 – Хасково, то и при сключване на споразумението страните по него приемат, че прехвърлят собствеността на ½ ид.ч. от багера на Б.К.. .

Основният спорен въпрос е дали след като е сключен предварителен договор страните са изпълнили задълженията си по него и са сключили окончателен договор. В случая и при събраните доказателства съдът намира, че страните не са сключили окончателен договор за прехвърляне на собствеността на багера и собствеността не е преминала върху ищеца Б.К.. За да бъде прехвърлена собствеността върху вещ, предмет на предварителен договор, то следва да съществува валиден предварителен договор между страните, който да съдържа клаузи относно съществените условия на окончателния договор, а също и този договор следва да бъде в писмена форма, когато за окончателния договор е предвидена нотариална форма или нотариално заверена форма - както е в настоящия казус. ООД Сидма 91 – Хасково и Б.К. са сключили валиден предварителен договор, но между тях няма сключен окончателен договор, с който да бъде прехвърлена собственост върху купувача. Съгласно чл.144 от ЗДвП само собствеността на МПС – нерегистрирани, се прехвърля с писмен договор, а при прехвърляне собствеността на регистрирани превозни средства законът изисква писменият договор между страните да бъде с нотариална заверка на подписите. Макар предварителният договор да е валиден /няма пречка продавачът към момента на сключването му да не е собственик на вещта/, то споразумението от 25.11.2010г. не е валиден окончателен акт, защото не е в изисуемата от закона форма, поради което и не може да породи като правна последица прехвърлянето на собствеността за купувача.

По отношение на твърденията, заявени като евентуално основание за придобиване на собствеността, а именно: осъществявано владение от сключване на предварителния договор, съдът намира същите като неоснователни. Действително със събраните свидетелски показания се установява съвместно осъществявано владение на вещта, но след като същата е била придобита от продавача по предварителния договор, а не от самото сключване на предварителния договор. За да се приеме, че ответникът е придобил по давност идеални части от багера, следва да се установи факта, че той несъмнено след сключване на споразумението е започнал да владее идеалната част от багера като своя и с намерението да я придобие. Последното не се доказва, тъй като към този момент ищецът е купувач и владее вещта на друго правно основание – сключен договор в изпълнение на предварителния. Така събраните доказателства – споразумението от 25.11.2010г. не доказват начална дата на придобивна давност, а сключване на договор в изпълнение на задълженията по предварителния договор. Доколкото обаче споразумението не е валиден окончателен договор за прехвърляне на собствеността, то за страните съществува правна възможност да обявят неговото сключване по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, но не и да бъде разглеждано споразумението като начален момент на придобивна давност. Като елемент на придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си да придобие имота, а в настоящото производство не  се установиха факти за несъмнена демонстрирана воля на ответницата да владее и придобие на основание давностно владение съответните ид.ч.

В този смисъл съдът намира, че искът за установява собствеността следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Ищецът следва да понесе тежестта на направените разноски от НАП – 150 лева юрк.възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Т.К.,***, иск срещу ООД СИДМА – 91 – Хасково, ЕИК 126040825, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – София, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - София, ОБЩИНА ХАСКОВО, да бъде признато за установено, че е собственик на ½ ид.ч. Багер Хидромек 102В, рег.№ Х *****ВК, рама *****, по отношение на която вещ били предприети действия по принудително изпълнение от публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис Хасково по изп.д. №2613000047/2013г. - по силата на извършена сделка в негова полза /предварителен договор от 08.10.2007г. и споразумение от 25.11.2010г./, както и по силата на изтекло в негова полза давностно владение, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Т.К., ЕГН ***********, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София, направените разноски по делото – 150 лева юрк възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.