Р Е Ш Е Н И Е

№ 9  05.01.2018г.,  гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд              Трети граждански състав 

на седми декември през две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                            Съдия: Нели И.

                                                                          

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1758 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.

               Образувано е по предявения от А.Д.И. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Веска Запрянова, против Б.Л.И. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.А.П., иск за делба на подробно описаните в исковата молба недвижим имот и движими вещи.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№710/2016г. по описа на РС-Хасково. През време на брака с договор от 28.05.1992г. закупили следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.87.1.50 – жилище апартамент, който представлявал прекратена СИО. През време на брака с общи средства придобили и подробно изброените и описани в исковата молба движими вещи, които след раздялата останали при ответницата. След прекратяване на брака СИО върху недвижимия имот и движимите вещи също била прекратена и съществувала обикновена съсобственост при равни дялове, която страните не можели да прекратят доброволно. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да се допусне делба на процесните недвижим имот и движими вещи при равни квоти за страните.

Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който заявява, че иска за делба е допустим, но неоснователен. Твърди, че имота не е СИО, въпреки че е закупен по време на брака. Този имот бил закупен изцяло със средства дарени на ответницата от нейните родители. Сумата от 15354лв. била дадена на ръка на ответницата непосредствено преди закупуване на жилището, поради което този имот бил лична собственост на ответницата. Движимите вещи по пунктове №1,2,3,4,5,6, както и тези по пунктове №10,11,12,13,14,15 били придобити преди 8 години, а вещите по пункт 2 преди 10 години, а двамата съпрузи били във фактическа раздяла от 2002г., като ищецът не бил живял в процесното жилище. Ответната страна твърди, че ищецът няма никакъв принос за придобиването на тези движими вещи, тъй като те били закупени от ответницата с нейни лични средства. Исковата претенция била частично основателна досежно движимите вещи  по пунктове №7,8 и 9.  

                   Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила на 26.04.2017г. съдебно решение, постановено на 30.03.2017г. по гр.д.№710/2016г. по описа на РС-Хасково, е прекратен брака между страните, сключен на 02.09.1984г. По силата на договор за продажба на недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти на 28.05.1992г. А.Д.И. и Б.Л.И. закупуват апартамент в гр.Хасково, *********. По делото са приложени и две заверителни писма за кредитен превод от ДСК-София за жилищно кредитиране на името на А.Д.И. и Б.Л.И..

От показанията на св.М. А.Д., който е син на страните, се установи, че е израстнал в процесния апартамент, находящ се на ул*********. Св.Д. живеел там до преди 2-3 години. Твърди, че родителите му живели в същия апартамент заедно до 2010г. и след това се разделили. Според свидетеля, апартамента бил закупен с общи пари на страните и такива, дадени от родителите на майка му. Апартамента бил обзаведен, като вещите също били купувани с общи пари. Свидетелят се махнал от апартамента преди две години и половина. Тогава се родила дъщеря му, станал семеен и се преместили в друго жилище. Докато бил в процесното жилище, майка му живеела там. Баща му /ищецът/ откакто заминал за Гърция през 2000г.-2001г. не бил стъпвал в апартамента. Когато си идвал в страната, отивал на гости на брат му преди свидетеля да се изнесе, а след това на един от двамата. Св.Д. твърди, че баща му не живеел в апартамента, но консумативите ги плащали двамата заедно с майка му, защото баща му изпращал пари на него.

Св.Н. Л.С. твърди, че познава страните от 1991г., когато започнал работа в поделението и служили заедно с ищеца. Последният живеел във високия блок на ул.“Дунав“, където св.С. твърди, че е ходил на гости. Коментирали с какви пари е закупен апартамента и ищецът му казал, че са го купили със събрани от него и майка му пари, както и събрани от майката или бащата на Б.. В този апартамент живеели двамата с децата. Св.С. като ходил на гости влизал в хола, където имало маса с диван, табуретки, секция, телевизор. В другите стаи не бил влизал. Първото ходене на свидетеля в апартамента на страните било 1992г.-1993г., а последно ходил преди 2000г. Тогава още двамата били заедно, живели заедно, като свидетелят не знаел кога са се разделили.

Св.К. С. К. /съсед на страните/ ги познавал от настаняването им в блока на ул*******, като в периода 1977г.-1980г. с ищеца били колеги, а съпругата на свидетеля била колежка с ответницата. Свидетелят твърди, че страните закупили жилището си през 1992г. Една вечер излизал от блока, докато родителите на Б. /Д. и Л./ идвали и се срещнали на площадката. Тогава те казали на св.К., че носят пари за апартамента и ще имат възможност да го закупят и ще зарадват децата. Майката на Б. й дала парите в една голяма носна кърпа и я попитала дали ги е преброила, а последната отговорила, че ги броила и са точно. Свидетелят твърди също така, че ищецът никога не е участвал в закупуването на мебели. Родителите на Б. участвали и помагали непрекъснато за закупуването на мебели. Последната поемала инициативата за всичко и била мотора в семейството, а ищецът тогава пушел и пиел, обичал да ходи на бинго без да се съобразява с нищо, ходел на риболов. Св.К. твърди, че когато се срещнали на входа, родителите на Б. казали, че на нея ще дадат парите, тя да разполага с тях, да плаща апартамента. Твърди, че пред него не са броили пари, но той видял, че има пари и чул, че са 16000лв. Парите ги дали на дъщеря си, за нея бил апартамента, тя имала нужда да купува, за нея и децата, за да може да се грижи за тях. Тогава страните не били разведени, но ищецът почти не си бил в къщи, той служел, ходел на риболов и в много случаи не си спял в къщи.

Св.Т. Г. Т. /майка на ответницата/ твърди, че когато МНО пуснали апартамента за покупка, дъщеря й се обадила и казала, че апартамента се продава, но те нямат пари. Тогава те със съпруга й каквото имали в банки изтеглили, в къщи каквото имали събрали 16000лв. и в началото на месец март отишли у тях и дали парите на Б. да си купи апартамента. Ищецът нямал принос в покупката на апартамента. Неговата майка била стара жена, баща му бил починал. Св.Т. твърди, че помагали и в обзавеждането на апартамента и в покупката на мебели. Винаги, когато дъщеря им имала нужда, помагали. Свидетелката твърди, че имали свинеферма, сега гледали кози. Когато страните се оженили ищецът работел на границата към военните. Според св.Т., апартамента бил купен за Б. и А. и за децата им. Ищецът заминал за Гърция. Малко време живели там заедно, като от 15 години били разделени. Първоначално ищецът заминал за Гърция, после извикал и ответницата. Свидетелката не знаела колко време живели там заедно, но като отишли там и се разделили. Той ходел по кръчми и казина. Децата им живели в апартамента, сега не живеели там. Сега там живеела Б.. До скоро децата живели там, лятото се изнесли. До тогава Б. всичко им плащала и правела и после се изнесли, защото станали някакви неща между тях. Децата скочили да я бият, нещо не се разбирали. Свидетелката твърди, че мебелите в апартамента били нови и телевизорът също. Ищецът като си заминал, ответницата останала сама и започнала да купува, а родителите й помагали. Имало един стар „***“, нямало други стари неща.

Св.Л. Д. Т. /баща на ответницата/ твърди, че през месец март 1992г. отишли и подарили на дъщеря им 16000лв. Подарили ги на дъщеря си, за да могат да се оправят. Тогава работели и прасета гледали и от там имали пари. Свидетелят не знаел родителите на А. да са помогнали за апартамента и да са дали пари. Баща му бил починал, майка му била на село. За покупка на мебели давали пари, помагали на Б.. За какво са ги ползвали тези пари си била тяхна работа. Занесли пари, за да платят апартамента, дъщерята да си плати апартамента. Тогава тя била женена за А., техните деца били родени тогава. През цялото време, през което били женени, А. работел като военен, докато се пенсионира. Б. била при тях в текстилния комбинат. И те работели там, а отделно на село гледали животни, тютюн.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.1984г., който е прекратен с влязло в сила на 26.04.2017г. съдебно решение, постановено на 30.03.2017г. по гр.д.№710/2016г. по описа на РС-Хасково. Не се спори също така, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесния недвижим имот е придобит от страните през време на брака им – 1992г. Ето защо, налице е законовата презумпция, че този имот представлява СИО и съответно бившите съпрузи притежават по ½ ид.ч. от същия, доколкото тази съсобственост е бездялова и се предполага, че правата на страните са равни. Тази законова презумпция обаче е оборима, поради което съдът счита, че следва да бъде разгледано възражението на ответницата за липса на съсобственост в случая, поради придобиване на процесното жилище изцяло с нейни лични средства. Този въпрос има преюдициално отношение спрямо предявения иск за делба на процесния недвижим имот. Несъмнено от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на НДИ от 28.05.1992г. се установява, че страните в настоящото производство са придобили собствеността върху жилището по време на брака си. В същото време свидетелите на ответната страна твърдят, че нейните родители са дали изцяло паричните средства, необходими за закупуването на апартамента. Съдът намира възражението на ответницата за придобиване на жилищния имот изцяло с нейни лични средства за неоснователно и недоказано. От една страна двамата свидетели са нейните родители, които твърдят в своите показания, че именно те са дали парите за закупуване на жилището на дъщеря си. Самите те са заинтересовани съответно да твърдят, че са дали изцяло сумата за закупуването на апартамента, за да остане същия изцяло в патримониума на тяхната дъщеря и ответникът като бивш неин съпруг да не получи дял от това жилище. В същото време освен заинтересоваността на двамата свидетели като родители на ответницата следва да се има предвид и наличието на противоречия в техните показания. Св.Т. както твърди, че дала парите на дъщеря, за да си купи апартамента, малко след това заявява, че апартамента бил купен за Б. и А. и децата им. Също така още в началото на своите показания св.Т. заявява, че дъщеря й казала, че апартамента се продава, но те нямат пари. От това твърдение може също така да се прави извод, че още изначално ответницата, обаждайки се на своите родители е имала волята да си закупят заедно със съпруга си жилище за семейството, а не само за себе си. В своите показания бащата на ответницата също си противоречи, като заявява, че със съпругата си /св.Т./ занесли парите, за да платят апартамента и веднага допълва „дъщерята да си плати апартамента“, „тогава беше женена за А.“. Също така св.Т.твърдейки, че помагали на дъщеря си с пари също така казва „за какво са ги ползвали тези пари си е тяхна работа“, т.е. отново има предвид двамата Б. и А., които към онзи момент са били съпрузи и дори децата им са били родени. Съдът счита, че не следва да се кредитират показанията и на св.К.по отношение на дадените от родителите на Б. пари за закупуване на жилището, тъй като същият заяви, че пред него не са броили парите, но той чул, че били 16000лв. Този свидетел реално не е свидетелствал при предаването и броенето на парите, а предава единствено чутите от него думи, казани от ответницата и нейните родители. Освен гореизложените съображения съдът счита, че при закупуването на процесния недвижим имот страните най-вероятно са имали волята да придобият имота и да го ползват като свое семейно жилище, каквото несъмнено е било предназначението на апартамента до настъпването на фактическата раздяла между бившите съпрузи. В настоящия случай липсва каквото и да е писмено доказателство, което да потвърждава думите на родителите на ответницата за дадени пари, респ. за размера на тази сума и волята на двамата свидетели, а именно дали е била дадена като дарение на дъщеря им, като дарение за закупуване на семейно жилище за двамата съпрузи или като заем и т.н. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че в случая ответната страна не обори презумпцията за наличието на съсобственост и за равните дялове на двамата бивши съпрузи в тази съсобственост. При тези данни по делото съдът намира, че следва да се допусне съдебна делба на жилището при равни за страните квоти.

По отношение на предявения иск за делба на движими вещи съдът намира същият за частично основателен, като в тази връзка счита, че възраженията на ответницата за липса на съсобственост се явяват основателни. В съдебното решение, с което е прекратен брака между страните е отразено твърдението на самия ищеца, че през 2002г. се пенсионирал и след месец октомври същата година започнал работа в Гърция, където работел през определени интервали, а през другото време пребивавал в наследствения си имот в с.Вълче поле. В тази насока са и показанията на св.Д. /син на страните/, който заявява, че баща му от 2001г. не е идвал в апартамента, а когато си идвал в страната отсядал на т.гости на брат му. В същото време самият ищец заявява, че движимите вещи, чиято делба се иска са закупени по т.1; т.14 и т.15 преди 8 години; по т.2 преди 10 години; по т.3; т.4; т.5; т.6; т.9; т.10; т.11; т.12; т.13 не е посочена дори година на придобиване, поради което съдът намира че между страните не е налице възникнала съсобственост върху тези движими вещи. От една страна закупените безспорно от ответницата движими вещи са били заплащани и ползвани само от нея, предвид настъпилата фактическа раздяла между страните много години преди прекратяване на брака им. От друга страна самият факт, че ищецът е напуснал семейното жилище още през 2002г. и повече не е стъпвал там сочи на извод, че нито е имал нужда да закупува и ползва уреди и мебели, предназначени за това жилище, нито е имал потребност да участва с парични средства при тяхното придобиване. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли иска за делба на движимите вещи, с изключение единствено на тези, за които самата ответница признава иска, което води до липсата на спор относно тези вещи. Ето защо, съдът счита, че следва да се допусне делба на движимите вещи, посочени в пунктове 7, 8 и 9, а именно секция за хол от 4 части и гардероб, закупени преди 30 години, секция от 2 части, закупена преди 30 години и хладилник „***“.        

               Мотивиран така, съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 

       ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А.Д.И. с ЕГН:********** и Б.Л.И. с ЕГН:********** на следните техни съсобствени недвижим имот и движими вещи, представляващи СИО : 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.87.1.50 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София с административен адрес гр.Хасково, ул*********, с предназначение : жилище, апартамент, на едно ниво, целият с площ от 65,66кв.м., със съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 77195.712.87.1.51; под обекта: 77195.712.87.1.44; над обекта: 77195.712.87.1.56; ведно с таванско помещение №50 с площ 2,32кв.м. и избено помещение №50 с площ 6,16кв.м. и с 1,6240% идеални части от общите части и от правото на строеж; 2. секция за хол от 4 части и гардероб, произведена и закупена преди 30 години; 3. секция от 2 части, произведена и закупена преди 30 години и 4. хладилник „***“, при равни квоти – ½ ид. за ищеца и ½ ид. за ответника.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.И. с ЕГН:********** против Б.Л.И. с ЕГН:**********, иск за делба на следните движими вещи диван от три части, кафяв велур; ъглов диван, кафява дамаска; климатик „****“; климатик „******“; телевизор „***“ плазма 32 инча; електрически бойлер „***“ 80л.; спалня „****“ с ракла; автоматичмна пералня „***“; електрическа печка „***“; микровълнова фурна „***“; прахосмукачки – 2бр. /едната безжична оранжева, а другата червена/; 2бр.малки дървени масички за хол; висока кухненска маса от масивно дърво, като неоснователен.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  

     

                                                       

 

                                            Съдия: /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.