Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

24 /12.01.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Щиляна Манахилова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1138 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Г.Я.М. и К.Х.М. с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Х.Д.Д. и Я.П.Д..

Ищците твърдят, че били собственици в режим на СИО на първия етаж от триетажна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общинско място, находяща се в гр. Хасково, *************, а ответниците били съсобственици и обитавали втория етаж от същата сграда. През пролетта на 2015 г. по тавана на банята и кухнята на жилището на ищците се появил теч от жилището на ответниците, като шпакловката се оронила, намокрили се стените и шкафовете в кухнята и се наложила цялостна подмяна на секциите над мивката. Водопроводната инсталация на втория етаж била много стара, като от построяване на сградата през 1984 г. не била подменяна и това била причината за теча и увреждането на етажа им. Многократно молили ответниците да извършат ремонт на водопроводната инсталация в етажа им или да допуснат ангажирани от ищците специалисти да констатират точно причините за теча и да го отстранят, но те дори не ги допущали за оглед. Поддържа се, че описаните повреди били пряка и непосредствена последица от авариране на водопроводната инсталация в жилището на ответниците, което могло да бъде предотвратено чрез съответния ремонт, който не бил извършен от тях и до сега, а това ангажирало отговорността им за обезщетяването ни за причинените им имуществени вреди на обща стойност за възстановяване на имота на ищците и обзавеждането на кухнята на обща стойност от 1 000 лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатя на ищците горепосочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответниците считат, че не били пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй като с нотариален акт /НА/ от 16.11.2004 г., № 147, т. V, peг. № 9138, дело 785/2004 г. Х.Д.Д. продала на Я.П.Д. своята идеална част от съсобствния им недвижим имот, на който изключителен собственик станала втората от тях. Същата пък не била негов собственик за времето от 02.06.2005 г., когато с НА № 15, т. III, peг. № 4808, дело 353/2005 г. продала имота, до 29.12.2015 г., когато отново го придобила с НА № 2, т. VI, peг. № 10973. Я.П.Д. счита исковата молба за нередовна, тъй като не били конкретизирани отделните повреди, размера на обезщетението, което се претендирало за всяко едно от тях, както и момента на причиняване на вредата. На следващо място се оспорват твърденията в исковата молба, като се сочи, че не били налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за виновно и противоправно поведение от страна на Я.П.Д.. Тя живеела в жилището на втория етаж и от построяването му до настоящия момент не била извършвала никакви преустройства и ремонтни работи в него, включително и такива, свързани със водопроводната и канализационна инсталация. За разлика от ищците, които извършили преустройство на целия първи етаж, като обособили незаконно две самостоятелни жилища с отделни входове, а съществуващата спалнята станала кухня, в която се твърди, че имало теч от втория етаж. През месец септември 2006 г. те прекъснали и премахнали общата вертикална канализационната тръба на банята в своя апартамент, без знанието на собствениците на жилищата на втория и третия етаж, като по този начин ги лишили от възможността за отводняване на санитарните прибори на баните им. След намесата на органите на РДНСК Хасково през месец февруари 2007 г. ищците възстановили общия вертикален канализационен клон, а впоследствие започнали да твърдят, че в кухнята - преустроената спалня се появили течове. През месец май 2016 г., след поредния оглед на сградата от работници на фирма „В и К Бялков", същите изразили мнение, че нямало пресни следи от течове в апартамента на ищците. Въпреки това ответницата за период от два месеца - юли и август 2016 г. прекъснала изцяло ползването на банята си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.01.1991 г. с нотариална заверка на подписите, в дял на ищците е поставен и те са станали собственици на първия етаж от описаната в исковата молба триетажна жилищна сграда.

От НА № 147, т. V, peг. № 9138, дело 785/2004 г. на Нотариус К.В.се установява, че на 16.11.2004 г. Х.Д.Д. е продала на Я.П.Д. своята 1/4 ид.ч. от втория жилищен етаж в същата сграда.

От НА № 15, т. III, peг. № 4808, дело 353/2005 г. на Нотариус К.В.се установява, че на 02.06.2005 г. ответницата Я.П.Д. е продала втория етаж в сградата на К.Д.А. и Р.Д.Б., които са го продали на нея на 29.12.2015 г., съгласно НА № 2, том VI, рег. № 10973, дело № 802/2015 г. на Нотариус К.В..

От писмо № ХС-261/06/00-134/26.02.2007 г. от РДНСК – Хасково се установява, че от ищцата К.Х.М. е бил премахнат общ вертикален канализационен клон на баня в ап. 1 на първия жилищен етаж от кота +0,00 до кота +2,80 м., чрез което станало невъзможно отводняването на санитарните прибори на баня на втория жилищен етаж. С писмо № ХС-261-01-049/20.12.2006 г. на Началника на РДНСК – Хасково й било разпоредено в срок до 30.01.2007 г. да възстанови първоначалния вид на канализационната инсталация, което е било изпълнено от нейна страна. 

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.А.П. и Г.Н.Н./сочени и водени от ищците/, М.Д.К.и В.П.А./сочени и водени от ответниците/ за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 28.09.2017 г. /л. 39 – л. 41 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Н.П. и Г.Н., доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на констатациите в заключението на съдебно-техническата експертиза, а и се касае за лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. По отношения на свидетелите М.К.и В.А.следва да се посочи, че в по-голямата си част показанията им са неотносими към настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване, а и втората от тях е в близка роднинска връзка с ответницата Я.Д. и в обтегнати отношения с ищцата.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, тъй като е компетентно, обективно и обосновано изготвено от вещото лице, под страх от наказателна отговорност и при липсата на данни да е заинтересовано от изхода на правния спор или че е недобросъвестно, се установява, че в банята на ищците има мухъл при връзката източна стена/таван; на места блажната боя по тавана в банята е олющена и шпакловката е нарушена; фаянсовата облицовка по стени на височина 1,32 м е с различни фаянсови плочки от тези над 1,32 м височина до тавана; в североизточния ъгъл на кухнята по тавана и на 0,50 м височина по стените (северна и източна) има зацапвания вследствие на мухъл, макар към момента на огледа стените и тавана да са били сухи. По източната фасада на втори жилищен етаж, на стената на източната баня има следи от мокри петна по мазилката, над нивото на плочата на първи етаж. Тези следи, както и описаните по-горе навлажнявания в първи етаж са възможно следствие от аварирала водопроводна тръба в източната баня на втори жилищен етаж или от компрометиран сифон на градената вана на втори жилищен етаж, през който се отвеждат отпадните води във вертикалния канализационен клон, като за по-точно установяване на причината е необходимо да се разкрият сифона и водопроводните тръби, което изисква отстраняване на фаянсовата облицовка по протежението на водопроводните тръби и настилката около сифона на пода и до връзката му с вертикалния канализационен клон. Стойността за претърпените от ищците имуществени вреди по средни пазарни цени към пролетта на 2015 г. са посочени в табличен вид и възлизат общо на 592 лева, като по отношение на фаянсовата облицовка в банята на ищците с височина 1,32 м над пода на стойност 295 лева е отбелязано, че  не е включена в тях с оглед свидетелските показания на Н.П., констатирал спукана водопроводна тръба на първи жилищен етаж, което е вероятната причина за извършването й. В устния си доклад вещото лице сочи и че извършеното преустройство в първия жилищен етаж на процесната сграда не е довело до проблеми с ВиК инсталацията в нея.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на субективно активно и пасивно съединение искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени доводите на ответниците за нередовност на исковата молба, тъй като макар и лаконично ищците са изложили достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, на които се основават претенциите им, като са формулирали и прецизен петитум. Обстоятелството, че Я.П.Д. е взела становище по съществото на спора, обосновава изводът, че е в състояние ефективно да осъществяват защитата си по исковете. По отношение на възражението за липса на надлежна процесуална легитимация трябва да се отбележи, че тя следва от твърденията на ищците, въведени с исковата молба. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към основателността на претенциите, а не към допустимостта им.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни и то само спрямо ответницата Я.П.Д., като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: осъществяване от тяхна страна на описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение, от което да са настъпили претендираните имуществени вреди, и наличието на причинна връзка между тях и деянието им. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

В случая не се спори, а и от приетия договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.01.1991 г. с нотариална заверка на подписите се установява, че ищците са собственици на първия етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Хасково, *************. В отговора на исковата молба ответницата Я.П.Д. признава, а и това се потвърждава от разпитаните по делото свидетели, вкл. и от водените от нея, че през процесния период тя е живеела в жилището на втория етаж в същата сграда. В качеството й на обитател на обект в етажна собственост е имала задължение по чл. 6, ал. 3, във вр. с чл. ал. 1, т. 2 ЗУЕС, а именно да не причинява вреди на други обекти в сградата. Ето защо тя е пасивно легитимирана да отговаря по така предявените искове за обезвреда на причинени вреди в имота на ищците от нейно противоправно поведение.

От кредитираните показания на свидетелите Н.П. и Г.Н., преценени в съвкупност с приетото заключение на вещото лице Е.С., може да се направи категоричен извод, че действително през пролетта на 2015 г. по тавана на банята и на кухнята в жилището на ищците се е появил теч от жилището на втория етаж, поради което шпакловката там се е оронила, намокрили са се стените и шкафовете в кухнята и се е наложила тяхната подмяна и ремонт. Следователно, в патримониума им са настъпили неблагоприятни изменения – имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направените разходи за привеждане на имота в състоянието, в което е бил преди увреждането му от теча.

От същите доказателства се установява по несъмнен начин, че тези вреди са в резултат на бездействието на ответницата Я.П.Д., доколкото с оглед въведеното в чл. 45, ал. 1 ЗЗД общо задължение да не се вреди другиму, както и цитираната по-горе разпоредба от ЗУЕС, е била длъжна да поддържа в изправност ВиК инсталацията в обитавания от нея имот, а при възникнала авария – да я отстрани своевременно. В този смисъл то е и противоправно, тъй като е в противоречие с посочените правни норми. Вярно е, че според вещото лице възможните причини за теча са две, но и в двата случая се касае за бездействие на ответницата, което е причинило уврежданията в жилището на ищците – така и в Решение № 243 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 1398/2010 г. на ВКС, III г. о. Възражението, че течовете се появили поради извършено от ищците преустройство в техния жилищен етаж, е неоснователно, тъй като не е доказано по делото. Нещо повече, то е опровергано от вещото лице при изслушването му в о.с.з. на 14.12.2017 г. При това положение следва да се приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – чл. 51, ал. 1 ЗЗД и е в размер на действително причинените вреди, като обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая размерът му се установява от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и той възлиза на 592 лева. В него не следва да се включва сумата от 295 лева, тъй като не може да се приеме за категорично установено, че поставянето на нова фаянсова облицовка с височина 1,32 м над пода в банята на ищците е предизвикано от процесния теч.

 С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на Я.П.Д. за настъпване на процесните вредни последици се приема за установена, доколкото тя не е провела успешно обратно доказване за нейното оборване.

По отношение на ответницата Х.Д.Д. следва да се отбележи, че от 16.11.2004 г. тя не е съсобственик на втория жилищен етаж, като не се твърди, а и не са ангажирани доказателства да го е обитавала през релевантния период. Ето защо не би могло да се приеме, че някакво нейното поведение се намира в причинно-следствена връзка с щетите в жилището на първия етаж, поради което и не следва да отговаря солидарно с майка си спрямо ищците.

По изложените съображения предявените искове срещу Я.П.Д. следва да бъдат уважени за сумата от 592 лева, а в останалата част - до пълния предявен размер от 1 000 лeва, както и срещу Х.Д.Д. - да бъдат отхвърлени.

Върху посочената сума следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и че ищците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същите следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 473,60 лева за платени държавна такса и възнаграждения на адвокат и на вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата Я.П.Д. също се дължат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно - сумата от 122,40 лева, а на ответницата Х.Д.Д. – сумата от 300 лева. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Я.П.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Д.Н., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Г.Я.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от 592,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в оронила се шпакловка, намокрили се стени и шкафове в кухнята и банята на жилището им и извършена цялостна подмяна на секциите над мивката, причинени им от теч през пролетта на 2015 г. от жилище, находящо се в гр. Хасково, *************, ет. 2, в резултат на бездействието на Я.П.Д., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата им част - до пълния предявен размер от 1 000,00 лeва, както и срещу Х.Д.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Д.Н., ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Я.П.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Д.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.Я.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от 473,60 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г.Я.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Я.П.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Д.Н., сумата от 122,40 лева, а на Х.Д.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Д.Н. – сумата от 300,00 лева, представляващи направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.