Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №1

 03.01.2018 год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд                                                                     

на седми декември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                                      СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1066 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Т.Д.И., от гр.Ямбол и И.Д.И., от гр.Първомай са предявили против Д. Х. Д., действащ като Едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“***, обективно кумулативно съединени  искове с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на общо 1200  лева – по 600 лева за всеки от ищците, /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 07.12.2017г./, както и иск по чл.26, ал.2 от същия закон.

          В исковата молба се твърди, че всеки от ищците притежавал по 12/48 ид. ч. от всяка една от следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Брягово, Общ. Хасково: 1. Нива от 3 дка, четвърта категория, местност „Съсладжа“, представляваща имот №016002 по плана за земеразделяне; 2. Нива от 6 дка, четвърта категория, местност „Казалджи Бунар“, представляваща имот №063014 по плана за земеразделяне; 3. Нива от 14.339 дка, четвърта категория, местност „Бей Олу“, представляваща имот №090030 по плана за земеразделяне; 4. Нива от 4.099 дка, четвърта категория, местност „Дермен Корсу“, представляваща имот №002008 по плана за земеразделяне; 5. Нива от 9.500 дка, четвърта категория, местност „Лалов геран“, представляваща имот №105023 по плана за земеразделяне; 6. Нива от 2.002 дка, четвърта категория, местност „Карач Бюк“, представляваща имот №109001 по плана за земеразделяне; 7. Нива от 4.700 дка, четвърта категория, местност „Дарба“, представляваща имот №033007 по плана за земеразделяне; 8. Нива от 1.900 дка, четвърта категория, местност „Комлука“, представляваща имот №033007 по плана за земеразделяне. Идеалните части от посочените земеделски земи придобили по наследство от Л.Т.Г., починала на 02.03.2006г., която ги  придобила също по наследство от З. Л. З., починал на 09.04.1960г. Ищците били единствени наследници на Л.Т.Г.. С Решение №02-34/10.11.1997г. и Решение №30-21/04.05.1998г. на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Хасково било възстановено правото на собственост на наследниците на З.Л.З. върху горепосочените ниви. През периода 2006г. - 2016г. ответникът, без съгласие на който и да било от съсобствениците, притежаващи идеални части от горепосочените ниви, включително и без съгласие на ищците, се настанил в тях, като последователно ги обработвал, засаждал и получавал субсидии за нивите от ДФ „Земеделие“. По този повод многократно ишците приканвали ответника да уредят отношенията си и сключат съответния договор. При всички разговори получавали отговор, че фирмата вече има сключен договор за нивите и нямало какво да обсъждат. Същевременно ответникът отказвал както да ги запознае с договора, така и да освободи нивите, като продължавал без съгласието им да ги засажда и обработва, поради което опитите на ищците да отдадат нивите на друг земеделски производител се оказвали безрезултатни. Едва след стопанската 2015/2016г. ответната страна освободила нивите и им предоставила копие от Договор за наем на земеделски земи от 23.10.2006г. (Акт №148, том IX, рег. №7861/2006г. на Нотариус К.Г.). Така след тяхното освобождаване ищците успели на 14.06.2016г. да сключат договор за наем на нивите. Посочват, че с действията си ответникът се обогатил без основание, тъй като не е имал съгласие да ползва нивите. Необходимото съгласие не било дадено нито устно, нито писмено, включително не било изразено от правоимащите в представения към исковата молба Договор за наем на земеделски земи от 23.10.2006г. В случая посочените за наемодател лица в този договор не били наследници на З.Л.З.и не притежавали вещни права над нивите. Същите лица не представлявали по някакъв начин ищците или някой друг от съсобствениците на земеделските земи. Поради тези причини по отношение на процесните ниви не били възникнали договорни отношения, а договорът от 23.10.2006г. бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. В този смисъл правят изрично възражение за нищожност на Договор за наем на земеделски земи от 23.10.2006г., която нищожност молят да бъде констатирана и прогласена от съда. Считат, че ответникът им дължи обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като е ползвал чужда земеделска земя, с което се е обогатил неоснователно, като в същото време вследствие на това имуществото на ищците е намаляло. Обезщетението за посочените земеделски земи, дължимо от ответника на всички съсобственици на нивите, възлизало на обща стойност от 4500 лева и представлявало равностойността на неполучен наем за стопанските 2013г.-2014г., 2014г.-2015г. и 2015г.-2016г. от ползването на земеделските земи. За всяка една от тези стопански години обезщетението било на стойност  1500 лева. От общата стойност на обезщетението /4500 лева/ всеки ищец с настоящата искова молба претендира сумата от по 600 лева /след допуснато изменение на иска в с.з. на 07.12.2017г./, която съответствала на притежаваните от него идеални части от земеделските земи. До настоящия момент всички опити от страна на ищците да уредят доброволно отношенията си с ответната страна се оказали безрезултатни. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 600 лева на всеки един от ищците, представляваща равностойността на неполучен наем за стопанските 2013г.-2014г., 2014г.-2015г. и 2015г.-2016г., както и да обяви за нищожен Договор за наем на земеделски земи от 23.10.2006г., като уважи направеното с исковата молба възражение за нищожност на договора. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете. За процесните имоти имал сключен договор за наем с Я. Л. Г. като наследник на З. Л. и З.Х.Л. като пълномощник на наследници на З. Л.. З.Х.Л., като пълномощник на Я. Л. Г., представил всички необходими документи за сключване на договора за наем. Всички рентни вноски ответникът изплащал на З. Л. З. като пълномощник на наследниците. За периода от 2007г. до 2015г. изплатил общо сумата 5 337 лева, а за 2016г. посочва, че не е обработвал описаните в исковата молба земеделски земи, тъй като наследниците сключили договор за тях не с ответника, а с друг земеделски производител. Не отговаряло на истината изложеното от ищците твърдение, че в периода 2006г. – 2016г. многократно били разговаряли с ответника. Заявява още, че договорът за наем на земеделски земи бил вписан в Служба вписвания. Регистърът бил публичен и ищците са знаели за този договор, но не са се противопоставили на неговото сключване. Договорът не бил нищожен. Съгласно действащото българско законодателство, договорът за наем е неформален договор и за неговата действителност не се изисква определена форма, а земеделската земя можела да бъде предмет на договор за наем, т.е. налице бил предмет на договора за наем от 2006г., от който ответникът черпи своите права. Счита, че не е лишил ищците от ползването на процесните ниви. Ответникът твърди също, че за период от 10 години ищците не били предприели нито едно действие, за да бъде прекратен договора или да го уведомят писмено, че искат той да освободи наетите от него земеделски земи или да прекратят вписания договор за наем. В същото време ищците представяли договор за наем от 14.06.2016г., сключен от единия от тях, т.е. едва на 14.06.2016г. те са се противопоставили и предприели действия за прекратяване на договора за наем от 2006г. Ето защо, не можело да бъде прието, че ответникът е лишил ищците от ползването на земеделските земи, тъй като те не се били противопоставили на сключения договор за наем.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 01.08.2017г., по искане на ответника, съдът конституира като трето лице-помагач на страната на ответника – З.Х.Л.. Същият подава становище, в което посочва, че Договорът за наем на земеделски земи от 23.10.2006г., сключен с ответника по делото ЕТ „Вирджиния-Д. Д.“ бил подписал в качеството на пълномощник на Я. Л. Г. – съпруга и наследник на З. Т. Г. – син на Т. З. С.. Към датата на издаване от Поземлена комисия – Хасково на Протокола за признаване и възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи на З. Л. З., З. Т. Г. е бил жив и съответно, съгласно Закона за наследството, имал право на наследство на определена част от тях. Спомня си, че при сключването на договора пред Нотариус К.Г. е било представено удостоверение за наследници на З. Т. Г. и така договорът бил сключен. По отношение на сумата, която бил получил от ответника за процесните стопански години, заявява следното: за стопанската 2013/2014г. получил 872 лева; за стопанската 2014/2015г. получил 874 лева, а за стопанската 2015/2016г. не е получавал суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представи се по делото Договор за наем на земеделски земи – Акт № 148, том IX, рег. №7861/2006г. от 23.10.2006г., нотариално заверен от Нотариус К.Г., рег. № 353, по силата на който З.Х.Л. /третото лице – помагач по делото/, като пълномощник на Я. Л. Г., ЕГН **********, и наследници на З. Л., като наемодател е предоставил на наемателя Д. Х. Д. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“*** /ответникът по делото/ за временно и възмездно ползване 44.6 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Брягово и с.Родопи, а именно: нива от 3 дка в м.“Сазлъджа“, нива от 6 дка в м.“Казлазджа бунар“, нива от 14.399 дка в м.“Бейолу“, нива от 4.099 дка в м.“Дермен корсу“, нива от 9.500 дка в м.“Лалов геран“, нива от 1.002 дка в м.“Карач бюк“, нива от 4.700 дка в м. „Дарба“ и нива от 1.900 дка в м.“Комлука“. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години, начиная от 01.10.2006г., като са уговорили, че, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита за продължен за нов петгодишен срок, при годишна рента за новия период по 50 кг. пшеница от декар. Страните по договора са се споразумели и за годишното наемно плащане – за стопанската година 2006/2007г. по 30 кг. пшеница на декар; за стопанската година 2007/2008г. по 40 кг. пшеница на декар; за стопанската година 2008/2010г. по 50 кг. пшеница на декар и за стопанската 2010/2011г. по 70 кг. пшеница на декар. Наемът е бил дължим в срок от 15 юли до 30  август.

Като писмено доказателство по делото бе прието и цитираното в договора Пълномощно, с което лицето Я. Л. Г., ЕГН **********, е упълномощила З.Х.Л., ЕГН **********, от нейно име и за нейна сметка да се разпорежда както сметне за необходимо – продава, дарява, заменя или по какъвто и да било друг начин, с възстановените й земеделски земи и гори, находящи се в землището на с.Брягово и с.Родопи, Общ.Хасково, получени по наследство от Т. Г. С. и З. Л. З., б.ж. на с.Брягово, Общ.Хасково, при условия каквито той уговори, да я представлява пред съответни държавни и общински органи, да сключи договор за доброволна делба за тези земеделски земи при условия, каквито уговори, включително да договаря сам със себе си, съгласно чл.38 от ЗЗД. Пълномощното е нотариално заверено от Кмет на с.Брягово – Д. М. и носи датата 22.10.2006г.

          Представени бяха като писмени доказателства по делото и Удостоверение за наследници на З. Л. З., издадено от          Кметство с.Брягово, Общ.Хасково, Удостоверение за наследници на Л.Т.Г., издадено от Община Първомай, Удостоверение за наследници на Т. З. Д., издадено от Кметство с.Родопи, Общ.Хасково и Удостоверение за наследници на З. Т. Г., издадено от Кметство с.Брягово, Общ.Хасково.

С Решение № 02-34 от 10.11.1997г. и Решение № 30-21 от   04.05.1998г. на Общинска служба по Земеделие – Хасково е било възстановено на наследниците на З. Л. З., б.ж. на с.Брягово, Общ.Хасково, правото на собственост върху ниви и ливади в землището на с.Брягово и с.Родопи, част от които са и процесните земеделски земи.

С Договор за наем на земеделски земи от 14.06.2016г. ищецът Т.Д.И., като наемодател, е предоставил на  Земеделски производител Г. С. А. за временно и възмездно ползване 60.295 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Брягово и с.Родопи. Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от 01.10.2016г., при годишно наемно плащане от 33 лв/дка, заплащан в рамките на стопанската година.

Ответникът представи Справка-извлечение от разплащателни ведомости и кантарни бележки от наследството на З. Л. З., б.ж. на с.Брягово, за имоти в землищата на с.Брягово и с.Родопи, за периода от 2007г. до 2015г. вкл. – общо сумата от 5337 лева, която сума била изплатена по години на З.Х.Л. по Договор за наем с нотариална заверка – Акт 148, т.IX, рег.№ 7861 от 2006г. Справката носи подпис на изготвилото я лице, печат на ЕТ „Вирджиния – Д. Д.“*** и е с дата – 27.06.2017г.  Представени бяха и Разходен касов ордер № 200/31.08.2008г. за сумата от 580 лева, получени от З.Х.Л.  и Разходен касов ордер от 10.02.2009г. за сумата от 500 лева с получател същото лице. И в двата ордера няма отбелязване за издател на същите.

Като писмено доказателство по делото бе прието Писмо, изх. № 02-260-6500/3317#1 от 20.11.2017г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“ – Областна дирекция – Хасково.

  По делото съдът назначи н изслуша заключение на съдебно-оценителна експертиза, което възприема изцяло. От същото се установява, че общият размер на наема на процесните ниви за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза на 2 400 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

След смъртта си през 1960г. общият наследодател З.Л.З.е оставил за свои наследници съпруга /Лоза Канева З.а, починала 1993г./ и две дъщери – Т. З. С. /поч. 1997г./ и Т. З. Д. /поч. 1996г./ Последната, след смъртта си през 1996г., е оставила за наследници четири деца – Л.Т.Г./починала 2007г. и оставила за наследник Т. Г. Д. – дъщеря/, Д. Т. У. /починала 2009г. и оставила за наследник Н. Т. У. – син/, П. Т.П./починал 2006г. и оставил за наследник Т.П.– починал 2013г.  и оставил за свои наследници К.П.П. – съпруга и две деца – Я. Т. П. и П. Т. П./ и З.Т.П., починал 1997г. и оставил за наследници Г.Т.П.– съпруга /починала 2000г./ и две деца – Т. З. П. и З. З. Ш.. Другата дъщеря на общия наследодател З.Л.З.– Т. З. С., е имала две деца – дъщеря Л.Т.Г. /починала 2006г. и оставила за свои наследници двамата си синове – И.Д.И. и Т.Д.И. – ищците по делото/, както и син - З. Т. Г., починал през 1993г. преди наследодателя си – своята майка Т.З.С. /починала 1997г./ Така, доколкото възстановените с решенията на Поземлена комисия земеделски земи имат характер на наследствено имущество /същите са възстановени през 1997г. и 1998г., след неговата смърт, настъпила през 1993г./, а не на индивидуално такова на починалия З. Т. Г., нито такова, представляващо съпружеска имуществена общност, то същият е бил наследен единствено от своята майка Т.З.С., но не и от преживялата съпруга Я. Л. Г.. Или, след като преживялата съпруга Я. Л. Г. не наследява съпруга си по отношение на посоченото наследствено имущество, то не е могъл да я наследи и нейният племенник – синът на брат й Х. Л. В. /поч. 2010г./ - З.Х.Л. /третото лице-помагач по делото/.

При така установеното по делото, съдът намира предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от установяване нищожността на договора, сключен по отношение на наследствени за тях земеделски земи. По същество искът е неоснователен. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Липсата на съгласие означава съзнавана липса на воля на едната или на двете страни по договора за постигането на правните последици от сключването на договора. Т.е., съгласието, което има значение при една сделка, е това на лицата, които я сключват. За валидността на сделката е без значение дали лицето, което поема едно задължение, може да го изпълни и да предостави /прехвърли/ съответните права. Безспорно е, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка. Ако продавачът не е собственик, той няма да прехвърли на купувача собствеността, но договорът за продажба е действителен. По същите съображения отдаването под наем на чужда вещ не е нищожна сделка. Законът не изисква наемодателят да е собственик /чл.228 от ЗЗД/. Наемодателят може да има право на ползване върху вещта, може самият той да е наел вещта, а може и да е владелец без всякакви права върху вещта. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави ползването на една вещ на наемателя. Ако наемодателят предостави ползването, то той ще изпълни задължението си по договора, а, ако не може да го предостави, ще е в неизпълнение, но и в двата случая правото на собственост не е предпоставка за действителността на договора. Налице е валидно сключена сделка, а, ако наемодателят няма права, които да го легитимират да отдава имота под наем, то той ще носи отговорност за всички последици в случай на неизпълнение на договора. Сделка, с която едно лице се разпорежда с право, което не притежава, е непротивопоставима на титуляра на това право, но не  води до нищожност на сделката по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Нищожната сделка е правно нищо, тя не поражда правни последици, с изключение на задължението по чл.34 от ЗЗД всяка от страните да върне полученото по нищожната сделка. Сделката на разпореждане с чуждо право е действителна и поражда права и задължения между страните, като може да бъде развалена и виновната страна носи отговорност за всички вреди от неизпълнението.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, както вече бе посочено, Договорът за наем на земеделски земи от 2006г., по силата на който З.Х.Л., като пълномощник на Я. Л. Г. и наследници на З. Л., в качеството на наемодател е предоставил на наемателя Д. Х. Д. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“ за временно и възмездно ползване земеделски земи, не е нищожен, макар упълномощителят на наемодателя З.Х.Л. – Я. Л. Г. да не е имала качеството на наследник на съпруга си З. Т. Г. по отношение на неговото наследствено имущество и макар да не е можела да извърши валидно упълномощаване с Пълномощното от 22.10.2006г. Но следва веднага да се посочи, че от приложеното Пълномощно става ясно, че лицето Я. Л. Г. упълномощава третото лице-помагач по делото – З.Х.Л., да се разпорежда както сметне за необходимо /по какъвто и да било начин/ с възстановените й земеделски земи и гори, находящи се в землището на с.Брягово и с.Родопи, Общ.Хасково, получени по наследство от Т. Г. С. и З. Л. З., б.ж. на с.Брягово, Общ.Хасково, т.е. при условия каквито той уговори -  да  сключи договор за наем от нейно име и за нейна сметка, без обаче да се сочи изрично в пълномощното, че действа от името и за сметка на всички наследници на З. Л. З.. В този смисъл, макар и договорът за наем на земеделски земи от 2006г. да не е нищожен, то той е породил действие само между сключилите го страни. Казаното налага извода, че останалите съсобственици /в т.ч. и ищците/ на процесните земеделски земи, останали в наследство от З. Л. З., след като са нямали сключен договор с ответника, а същият е ползвал тези земи през периода, посочен в исковата молба, то той се е обогатил неоснователно за сметка обедняването на ищците, които са собственици на по 12/48 ид.ч. от тези земи. Съдът намира за установено по категоричен начин и обстоятелството, че ответникът е ползвал процесните имоти през стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г., като ги е обработвал, засаждал и получавал субсидии за нивите от ДФ „Земеделие“, в каквато насока са свидетелските показания /свид.Г. и свид.Т./ и Писмо, изх. № 02-260-6500/3317#1 от 20.11.2017г., издадено от Държавен фонд „Земеделие“ – Областна дирекция–Хасково. Самият ответник не оспорва това обстоятелство, като единствено за 2016г. твърди, че не е обработвал земеделските земи. Становището му обаче се опровергава от представеното писмо от ДФ „Земеделие“, а и съгласно § 2, т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, “стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, като за 2015г. ответникът не отрича, че е обработвал земите и е изплащал рентните вноски на наемодателя по договора – третото лице-помагач по делото З.Х.Л., а, както вече бе посочено, стопанската 2015/2016г. не приключва с края на календарната 2015 година. 

С оглед гореизложеното следва извода, че ответникът, ползвайки имотите без основание, е лишил ищците от възможността да отдават под наем същите на трети лица, поради което съдът приема, че е налице неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на ищците. Следователно следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като се ангажира отговорността на ответника, който бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за пропуснатите ползи, определени на база месечен наем за подобен вид недвижими имоти. Съдът намира, че следва да кредитира изцяло и заключението на вещото лице П.В., от което се установява, че общият размер на наема на процесните ниви за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза на 2 400 лева, или общо за исковия период на ищците е дължима от ответника сумата от по 600 лева за  всеки един от тях, съобразно наследствените им права от по 12/48 ид.ч. За пълнота на изложението следва да се посочи, че претенцията на ищците е изискуема, без да е нужно отправянето на покана до ответника за заплащане на такова обезщетение. Покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот законът изисква само в хипотезата на ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците /чл.31, ал.2 от ЗС/. В настоящия случай, когато собствените на ищците имоти /респ. идеални части от същите/ се ползват неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно задължение /обезщетение при неоснователно обогатяване/, за настъпване изискуемостта на което законът не изисква отправяне на покана от кредитора.

     С оглед изложеното, ще следва иска по чл.59 от ЗЗД да се уважи в пълния предявен размер от по 600 лева за всеки един от ищците, като им се присъдят и направените по делото разноски в размер на 1 110 лева, платими от ответника.

Мотивиран така, съдът

                                                 Р   Е   Ш   И   :

          Предявените искове от Т.Д.И., ЕГН **********,*** и И.Д.И., ЕГН **********,***, против Д. Х. Д., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“, ЕИК 126067384, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Гергьовден“ № 5-7, вх.А, ет.2, ап.4, при участие на трето лице помагач на страната на ответника – З.Х.Л., ЕГН **********,***:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.И., ЕГН **********,*** и И.Д.И., ЕГН **********,***, против Д. Х. Д., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“ , ЕИК 126067384, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Гергьовден“ № 5-7, вх.А, ет.2, ап.4, иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделски земи – Акт № 148, том IX, рег. № 7861/2006г. от 23.10.2006г., нотариално заверен от Нотариус К.Г., рег. № 353, поради липса на съгласие, като – неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“ , ЕИК 126067384, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Гергьовден“ № 5-7, вх.А, ет.2, ап.4, да заплати на   Т.Д.И., ЕГН **********,*** и И.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 1 200 лева - по 600 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД под формата на наем за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г. за земеделски земи, находящи се в землището на с.Брягово, а именно: нива от 3 дка в м.“Сазлъджа“, нива от 6 дка в м.“Казалджи бунар“, нива от 14.399 дка в м.“Бейолу“, нива от 4.099 дка в м.“Дермен корсу“, нива от 9.500 дка в м.“Лалов геран“, нива от 1.002 дка в м.“Карач бюк“, и за земеделски земи, находящи се в землището на с.Родопи, а именно: нива от 4.700 дка в м. „Дарба“ и нива от 1.900 дка в м.“Комлука“.

ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „Вирджиния – Д. Д.“ , ЕИК 126067384, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Гергьовден“ № 5-7, вх.А, ет.2, ап.4, да заплати на   Т.Д.И., ЕГН **********,*** и И.Д.И., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1 110 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в

двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ :/п/ не се чете.

 

                   Вярно с оригинала!

 

                    Секретар: Д.С.