Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

304/15.05.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 166 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по исковa молба от "Милени 2016" ЕООД с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ срещу Я.А. У..

Ищецът твърди, че на 22.01.2018 г. между него и ответника бил сключен трудов договор на основание чл. 67, т. 1, т. 1 КТ. Със Заповед № 32/12.09.2018 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, т. 1 КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и 3 и чл. 194 КТ, трудовото им правоотношение било прекратено. При това положение на основание чл. 221, ал. 2 КТ във връзка с чл. 6 от сключения трудов договор, за срока на неспазеното предизвестие, който в конкретния случай бил 90 дни, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения, възлизащо общо на 1 530 лева. За това свое задължение работникът бил уведомен своевременно, още със заповедта за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, изпратена му с препоръчено писмо с обратна разписка на 12.09.2018 г., като независимо и от изпратената нова покана с препоръчано писмо с обратна разписка от 17.09.2018 г., той не го бил изпълнил. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 530 лева, представляваща неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен. Твърди се, че през месец юни 2018 г. подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, но без да получи входящ номер от счетоводството на ответното дружество. В периода 07.08.2018 г. до 13.08.2018 г. включително бил в болнични и тогава получил обаждане от работодателя си да не се явява повече на работа, което изпълнил. Поддържа се, че цитираната в исковата молба заповед за дисциплинарно уволнение не му била връчена, не му било предоставено искане на работодателя да даде обяснение за отсъствието си от работа, а приложеното известие за доставяне, макар и неполучено от ищеца, изобщо не съдържало заповед за уволнение. Тъй като Заповед № 32/12.09.2018 г. не била влязла в сила, искът бил преждевременно предявен и следователно неоснователен. Предвид изложеното се иска същият да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства - трудов договор № 054/22.01.2018 г. и допълнително споразумение към него от 14.03.2018 г. се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание. То е прекратено със Заповед № 32/12.09.2018 г. на управителя на ищцовото дружество за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. От писмо с изх. № 22/16.08.2018 г., системен бон № 03518829/16.08.2018 г., известие за доставяне № ИД PS 6300 00VK1O U и обратна разписка от 11.09.2018 г. се установява, че същата е била изпратена на два пъти от ищеца по пощата на адреса на ответника, който той е посочил на работодателя си, но е била връщана с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя”. Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигането му до адресата, като то може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС и цитираната в него съдебна практика. Дори и да не се приеме изложеното, следва да се има предвид безспорно установеното получаване на уволнителната заповед от ответника в рамките на настоящото производство, видно от приложената и неоспорена разписка от 04.02.2019 г. Касае се за факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тук е уместно да се посочи, че не се твърди, а и не се установява тя да е била обжалвана в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Въпреки дадените изрични указания още с Определение № 480/13.03.2019 г. ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба възражения. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Следователно, в случая са налице всички кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предпоставки, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно с поисканата законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 261,20 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Я.А. У., ЕГН ********** ***, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, да заплати на "Милени 2016" ЕООД, ЕИК 204038694, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Добруджа" № 10, сумата от 1 530,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за срокa на предизвестието при дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Я.А. У., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Милени 2016" ЕООД, ЕИК 204038694, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Добруджа" № 10, сумата от 261,20 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.